Блогрол
1. сайт на интернет обществото "Де зората"
2. Най-големият и авторитетен литературен сайт
3. сайтът на в. "Застраховател прес"
4. медиапул
5. Още един литературен сайт
6. сайтът на поетите с китара
7. поети с китара
8. в. "Стършел"
9. литературен сайт на хора с увреждания
10. Булат Окуджава
11. Общност на свободните хора
12. призив за спасяване на Червената църква
13. Уеб сайт на Славимир Генчев
2. Най-големият и авторитетен литературен сайт
3. сайтът на в. "Застраховател прес"
4. медиапул
5. Още един литературен сайт
6. сайтът на поетите с китара
7. поети с китара
8. в. "Стършел"
9. литературен сайт на хора с увреждания
10. Булат Окуджава
11. Общност на свободните хора
12. призив за спасяване на Червената църква
13. Уеб сайт на Славимир Генчев
Постинг
13.01 14:22 -
Ногу съ извинявъм, но ша ви и.а мамата!
Аперитивка
Тая вечер босът изглеждаше напрегнат и потиснат. По-будните момчета вдянаха, че шефовете са му набивали канчето, но повечето по навик се ръгаха с лакти и се кикотеха глупаво.
Все пак се стараеха да говорят тихо. За Цецо Марулята обаче това бе невъзможно - опиташе ли се да шепне, гласът му още повече гърмеше и не му се разбираше нищо.
- Ако не слушкаш, ще ти резна ушенцето - рече той с такъв глас на авера си Гочо Чутурата, че чак стъклата в офиса на боса завибрираха.
Това преля уискито на търпението му.
- Марульо! - кресна босът заплашително и удари с пестник по бюрото. - Ти казвал си некогаж през живота си „моля”!
Марулята зина.
- Кво да съм викал?!
- „Моля”! - натърти босът и се хвана за кобура.
Марулята пребледня, но запази самообладание.
- Викал съм, ама само в съчетанието: „Кажи мола, да та не закола!”
Босът обаче не се усмихна и стана безпощадно ясно, че работата е дебела. „Яко са го настъпили!”, рекоха си момчетата и зачакаха със свити сърца.
- Требва да укротим топката - подхвана образно босът, за да го разберат правилно. - Да се снишим, докато отмине бурята, както казваше едно време тато ди тути тати.
- Ма значи да не работим ли? - Момчетата се уплашиха не на шега.
- Ще се трудите, но без да дигате прах! - поясни босът. - Нема нужда от пет километра да ви личи, че сте мутри. Нема да паркирате джиповете насред улицата и да вадите патлаци под път и над път! Ще отваряте и затваряте вратите с дръжката, а не с шут! Няма да се смеете гърлено и да приказвате високо! И най-важното - тържествено рече босът след кратка пауза - непременно и непрекъснато ще казвате "извинявайте", „моля”, „моля ти се”, „моля ви се” и т.н., независимо къде се намирате и с кого разговаряте!
Момчетата се наежиха. Босът веднага усети реакцията им и разбра, че трябва да я кара с мекия брус. Хората му бяха много чувствителни, докачливи, обидчиви, емоционални, нараними, първични, експулсивни и натурални - народни момчета.
- Много ви моля! - Той повиши тон и свали ръка от кобура. - Аз например дори вкъщи на мойта Муци й викам „моля”! Верно, винаги добавям по едно „да ти не еба мамата”!, ама съвсем тихо, като на мене си. А на висок глас викам „моля!”, за да ме мислят хората за културен мъж, възпитан гражданин и цивилен, пардон - цивилизован българин! Я дайте сега по едно „моля!”
В офиса се разнесе нестроен хор от неопитни възклицания, но след половин час репетиция нещата бяха поизгладени.
- Извинявай, шефе, ама да нема некоя директива от ЕС по тоа въпрос? - попита Марулята и понеже босът го изгледа накриво, добави с погнуса: - Мола ти са!
- Директивата си е наша, българска. Нема само тия задници от Европа да ни дават акъл за щяло и нещяло, да им не еба мамата, моля ви се! - гордо рече босът и си погледна часовника.
- А какво ще бачкаме тая вечер, мола ти се? - поинтересуваха се момчетата.
- Ще режем уши, кво друго! - отвърна босът. - Едно време на нас даскалиците ни дърпаха ушите и станахме хора! А днес ушите им режеш и пак не слушат! - възмутено добави той.
- Тъй си е, мамицата им, моля ви се! - хорово рекоха момчетата и се наредиха на пред бюрото на боса, за да вземат адресите.
Тая вечер босът изглеждаше напрегнат и потиснат. По-будните момчета вдянаха, че шефовете са му набивали канчето, но повечето по навик се ръгаха с лакти и се кикотеха глупаво.
Все пак се стараеха да говорят тихо. За Цецо Марулята обаче това бе невъзможно - опиташе ли се да шепне, гласът му още повече гърмеше и не му се разбираше нищо.
- Ако не слушкаш, ще ти резна ушенцето - рече той с такъв глас на авера си Гочо Чутурата, че чак стъклата в офиса на боса завибрираха.
Това преля уискито на търпението му.
- Марульо! - кресна босът заплашително и удари с пестник по бюрото. - Ти казвал си некогаж през живота си „моля”!
Марулята зина.
- Кво да съм викал?!
- „Моля”! - натърти босът и се хвана за кобура.
Марулята пребледня, но запази самообладание.
- Викал съм, ама само в съчетанието: „Кажи мола, да та не закола!”
Босът обаче не се усмихна и стана безпощадно ясно, че работата е дебела. „Яко са го настъпили!”, рекоха си момчетата и зачакаха със свити сърца.
- Требва да укротим топката - подхвана образно босът, за да го разберат правилно. - Да се снишим, докато отмине бурята, както казваше едно време тато ди тути тати.
- Ма значи да не работим ли? - Момчетата се уплашиха не на шега.
- Ще се трудите, но без да дигате прах! - поясни босът. - Нема нужда от пет километра да ви личи, че сте мутри. Нема да паркирате джиповете насред улицата и да вадите патлаци под път и над път! Ще отваряте и затваряте вратите с дръжката, а не с шут! Няма да се смеете гърлено и да приказвате високо! И най-важното - тържествено рече босът след кратка пауза - непременно и непрекъснато ще казвате "извинявайте", „моля”, „моля ти се”, „моля ви се” и т.н., независимо къде се намирате и с кого разговаряте!
Момчетата се наежиха. Босът веднага усети реакцията им и разбра, че трябва да я кара с мекия брус. Хората му бяха много чувствителни, докачливи, обидчиви, емоционални, нараними, първични, експулсивни и натурални - народни момчета.
- Много ви моля! - Той повиши тон и свали ръка от кобура. - Аз например дори вкъщи на мойта Муци й викам „моля”! Верно, винаги добавям по едно „да ти не еба мамата”!, ама съвсем тихо, като на мене си. А на висок глас викам „моля!”, за да ме мислят хората за културен мъж, възпитан гражданин и цивилен, пардон - цивилизован българин! Я дайте сега по едно „моля!”
В офиса се разнесе нестроен хор от неопитни възклицания, но след половин час репетиция нещата бяха поизгладени.
- Извинявай, шефе, ама да нема некоя директива от ЕС по тоа въпрос? - попита Марулята и понеже босът го изгледа накриво, добави с погнуса: - Мола ти са!
- Директивата си е наша, българска. Нема само тия задници от Европа да ни дават акъл за щяло и нещяло, да им не еба мамата, моля ви се! - гордо рече босът и си погледна часовника.
- А какво ще бачкаме тая вечер, мола ти се? - поинтересуваха се момчетата.
- Ще режем уши, кво друго! - отвърна босът. - Едно време на нас даскалиците ни дърпаха ушите и станахме хора! А днес ушите им режеш и пак не слушат! - възмутено добави той.
- Тъй си е, мамицата им, моля ви се! - хорово рекоха момчетата и се наредиха на пред бюрото на боса, за да вземат адресите.
Следващ постинг
Предишен постинг
Много образно пресъздадена тази "Аперитивка".
Не ги познавам главните герои , тъй като пиша от чужбина, но ми напомниха много на "БОСовете"и техните борчески формации , които "режат уши" в блога. Не напразно е казано, че блога е умален макет на действителността и живота на дадена страна...а този не напразно носи и името й. Не може да е с друга култура и похвати и екипът му...
цитирайНе ги познавам главните герои , тъй като пиша от чужбина, но ми напомниха много на "БОСовете"и техните борчески формации , които "режат уши" в блога. Не напразно е казано, че блога е умален макет на действителността и живота на дадена страна...а този не напразно носи и името й. Не може да е с друга култура и похвати и екипът му...
2.
parasol -
Все нещо е за пръв път. ))) Всъщност, имам написани стотици фейлетони. Както и да е. Иначе що се
13.01 15:30
13.01 15:30
lidislidis написа:
Много образно пресъздадена тази "Аперитивка".
Не ги познавам главните герои , тъй като пиша от чужбина, но ми напомниха много на "БОСовете"и техните борчески формации , които "режат уши" в блога. Не напразно е казано, че блога е умален макет на действителността и живота на дадена страна...а този не напразно носи и името й. Не може да е с друга култура и похвати и екипът му...
Не ги познавам главните герои , тъй като пиша от чужбина, но ми напомниха много на "БОСовете"и техните борчески формации , които "режат уши" в блога. Не напразно е казано, че блога е умален макет на действителността и живота на дадена страна...а този не напразно носи и името й. Не може да е с друга култура и похвати и екипът му...
се отнася до приликите, всеки е свободен да асоциира. Това е хубавата страна на всеки текст. Поздрави!
"Ногу съ извинявъм, но ша ви и.а мамата!"
:))))))))))))))) Извинението е прието, такива изрази разкрасяват жените!
За мъжете - не знам, нека някой да подскаже :):):)
А "приликите" са случайни, нали? Както във всяко произведение!
цитирай:))))))))))))))) Извинението е прието, такива изрази разкрасяват жените!
За мъжете - не знам, нека някой да подскаже :):):)
А "приликите" са случайни, нали? Както във всяко произведение!
divna8 написа:
"Ногу съ извинявъм, но ша ви и.а мамата!"
:))))))))))))))) Извинението е прието, такива изрази разкрасяват жените!
За мъжете - не знам, нека някой да подскаже :):):)
А "приликите" са случайни, нали? Както във всяко произведение!
:))))))))))))))) Извинението е прието, такива изрази разкрасяват жените!
За мъжете - не знам, нека някой да подскаже :):):)
А "приликите" са случайни, нали? Както във всяко произведение!
Знаеш ли сетих се за един виц, по същия начин, шефът на затвора спуснал заповед с осъдените на смърт палачите да бъдат по мили и внимателни. На другия ден един от палачите отива до осъдения на смърт и с пръстче го погалва по гушката:"Гъди, гъди, гъди, кого ще бесим сега?" Смях през сълзи, Слави, но без чувството за хумор къде сме?
цитирай
6.
parasol -
Направо аналогичен случай! Има и един такъв: "Вуйчо е малко болен. Утре - погребението!"
13.01 17:59
13.01 17:59
makont написа:
Знаеш ли сетих се за един виц, по същия начин, шефът на затвора спуснал заповед с осъдените на смърт палачите да бъдат по мили и внимателни. На другия ден един от палачите отива до осъдения на смърт и с пръстче го погалва по гушката:"Гъди, гъди, гъди, кого ще бесим сега?" Смях през сълзи, Слави, но без чувството за хумор къде сме?
:)
цитирайbgsever написа:
:)
Този май съм го виждал.
Бос е.
цитирайБос е.
gocho52 написа:
Този май съм го виждал.
Бос е.
Бос е.
Какви времена светът доживява...
Но у нас е,,, класика!!!
цитирайНо у нас е,,, класика!!!
nbrakalova написа:
Какви времена светът доживява...
Но у нас е,,, класика!!!
Но у нас е,,, класика!!!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
