На 11 януари 2012 г. в АРТ салона на ч-ще "Николай Хайтов" в София бе представена енциклопедията "Възрожденски читалища".  Изданието е плод на усилията на изд. "Богианна", Българо-швейцарската академия за художествени науки и редакционната колегия на изданието в състав: Боян Ангелов (главен редактор), Христо Ганов (зам.-главен редактор) и Николина Шишкова (отг. секретар). http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13853&sid=4





Опитахме се (и според всички присъстващи опитът се оказа много успешен) да направим представянето по нестардантен начин. Идеята ни бе "подсказана" от големия български будител Илия Блъсков - писател, учител, общественик и читалищен деятел, който в своя мемоарна книга подробно описва откриването на 15 август 1869 г. в Шумен на второто тамошно читалище. Пресъздаването на тогавашната обстановка не беше никак трудно, защото, както пише авторът, "в неголямото помещение имаше една маса, няколко вестника най-нови, един долап (етажерка - б.м.) с течения на вестници, а по стените - народни картини...".
Подобен "декор" направихме и ние, като не можахме да докараме, естествено, летните жеги от 1869-та... От себе си добавихме икона, бъклица и свещник, които изиграха "ключова" роля при представянето на енциклопедията и след това....
-------------------------------
Младата актриса Александра Георгиева от Театрална
къща "МилАРТ" (с която формация ч-ще "Н. Хайтов" осъществява често съвместни проекти) прочете част от спомените на Илия Блъсков и ни въведе в обстановката на онова време на фона на мълчаливия, но твърде красноречив декор.




След това част от  хор "Аве музика" (също партньор на читалището) с ръководител и диригент Таня Никлева-Владева (най-вляво) ни поднесе три специално издирени и подготвени за случая подходящи песни, които те изпълниха (две от тях - акапелно) брилянтно и на четири гласа. 



Таня Попова - член на читалищното настоятелство, прочете поздравителен адрес от председателя на Съюза на народните читалища Николай Дойнов.



Главният редактор на изданието Боян Ангелов разказа как е осъществена идеята и какви принципи е следвал редакционният екип при събирането и поднасянето на огромния обем от информация. Чрез фактология и убедителни изводи г-н Ангелов разви тезата си, че Възраждането е непрекъснат процес и в този смисъл читалищната институция е обречена на вечност. Доказателство за това е и фактът, че и в днешно време пордължавата да се основават нови и нови читалища, независимо от трудностите и недостига на финанси.
Изказване направи и председателката на читалищното настоятелство проф. Искра Арсенова - изтъкнат специалист по книгознание.



Ръководителят на Театрална къща "МилАРТ" аткьорът Милослав Милославов прочете стихотворението на Иван Вазов "Нека свещникът да свети", което представлява един трогателен възрожденски призив на патриарха на българската литература към младите хора да не позволяват при никакви обстоятелства светликът  на знанието, културата и духовността да угасне. (Същият призив, впрочем, се съдържа и в една от песните на Добри Христнов, които изпълни хор "Аве музика").



Разбира се, преди това свещите бяха запалени (щом на една сцена има свещи, то е ясно, че по някое време те трябва да бъдат запалени;))) и на този фон актьорът прочете стихотворението. 



А що се отнася до бъклицата в основата на етажерката, тя подсказваше, че иде ред на чаша вино да продължи разговорът ни за "религията, наречена читалище". Това определение е дадено на българското читалище не от кой да е, а от Маргарет Тачър (преди тя да се превърне в световна легенда с прозвището Желязната лейди) в качеството й на министър на просветата на Великобритания, която през 70-те години на 20. век е посещавала неколкократно България и е останала изключително впечатлена от нашенската уникална институция, непозната за останалата част от Европа и света...
Така че нека свещникът да свети!


 


  ----------------------------------------------

Иван Вазов 

СВЕЩНИКЪТ ДА СВЕТИ!

 

I

 

Чуйте що ви казвам, драги ми деца!

Вий като играйте тъй насам-нататък,

весело крещите със гласец си сладък,

колко са червени вашите лица!

Но като търчите, то се сe пазете

да не угасите някак си свещта,

че ще да останем всинца ний в нощта,

моля ви пазете свещника да свети!

 

II

 

Та недейте толко силно се бори!

Вярвам, че борбата е живот и сила,

тя е знак, че в вази светлост се явила,

но като лудейте в тез борби, игри,

може да угасне; па си представете

колко ще е грозно без виделина:

мене ми е страшно да сме в тъмнина.

Моля ви пазете свещника да свети!

 

III

 

Знайте ли тогава... гато в черни мрак

ний седяхме клети, колко си патихме?!

А пък днес изново кат се осветихме,

тоз светлик да пазим кат имот най-драг...

Свестни веч бъдете и се оставете!

С тез борби безместни губим си свесът,

та ветрища бурни щат я угасят...

Моля ви пазете свещника да свети!

 

IV

 

Лошо е, дечица, в мракът да стоим,

че тогаз излазят черните вапири,

всяк един възсядат, та с них да се тири,

вещи от които много се боим!

Па и вий самички я ми тук явете,

нали сте кат слепи, гато сте във мрак?

Виделото й сладко и в тоз вик и бяг

моля ви пазете свещника да свети!

 

Цариград, 1872

 

-------------------


Илия Блъсков:
 

„---- И тъй в едно такова удобно – голямо, светливо здание, отстранено то път, отдалечено от всякакви шумни питейни заведения, ние започнахме да гледаме на читалището си още по-сериозно. А нашата главна задача бе едночленна: да се стараем чрез проповеди, чрез четене на вестници, на полезни книги, да отстраним от кръчмите и от кафенетата нашите млади майстори, занаятчии, калфи, търговчета, разни работници, земледелци, овчари, да ги привлечем към назе си….”

 

„… Почвата за едно редовно вече читалище с редовни членове бе почти готова. По примера на други по-големи градища, по-отрано просветени и свестени, трябваше и ние като тях да постъпим. За думата читалня, читалище, съществуващите тогива вестници захванаха по-силно да говорят. В някои заможни градища дори бяха устроени нарочно помещения за читалище. Слушаме и четем във вестниците за тържественото осветяване на еди ко и еди кои читалище, четем и речите, словата изказани по случай отварението им. В словата се изказват по ред и подробно като каква е целта на читалищата – за неизброимите ползи и добрини, които ще произлезнат за в бъдеще от тях и проч. И проч.

 

15 август 1869 г.

 

„…. Сред масата подпряна иконата на св. Св. Кирил и Методий, пред иконата съд с вода, приготвен за водосвет. Около масата стоят прави основателите на читалището…..” „…. Водосветът се почна и свърши при една дълбока тишина. След това един от учителите възгласи: „Дето са се събрали двама или трима в моето име, там съм и аз”. Разясни значението на тия евангелски думи, разясни голямата добрина от честите срещи и събрания на гражданите, които ще могат по отя начин да се разбират, да работят взаимно за обща полза…. „

 „… След  тия думи проповедникът обърна вниманието на слушателите към похвалната деятелност на основателите читалищни, които като доброжелатели на съгражданите си с постоянството си от няколко години, най-сетне сполучиха да се сдобият с едно подходящо за целта си здание, дето да можем да се събираме, и днес вече прогласяваме нашето читалище с название Долнемахлянско читалище „Напредък”. Подир това проповедникът изложи вкратце двояката сега цел на читалището, първо: приемане за членове всякого едного от съгражданите, като вазимно се грижат за своето умствено обогатяване, и второ, помагане на бедни ученици.”

 Но още пет години преди това, през 1964 г., за жителите на Долната махала в Шумен става наложително да се сдобият с помещение, където да се събират редовно и да се информират по едни или други въпроси, но главно – за развоя на църковните борби.  Става така, че все още неутвърдените читалищни деятели-инициатори се опитват на няколко различни места (преди всичко в свободни помещения в домове или имоти на свои съдейци) в Долната махала да устроят читалня (читалище), но по една или друга причина не успяват да се задържат – било защото в близост има кръчма, или защото се налага да плащат някакъв наем, а средства нямат. Дори се стига до куриоз да наемат помещение, в което единият салон да бъде кръчма (и те да са и кръчмарите, за да остават парите в тях), а другият – самото читалище. Но и този опит е неуспешен, понеже повечето посетители се отправят към кръчмата и там вдигат такъв шум, щото на четеца не му се чувал гласът…

 В основата на читалището е доброволната и безрезервна отдаденост на  хаджи Васил Балтаджиев на читалищната идея. Той пригодил през 1863 г. кафенето си за читалня, сложил на вратата му табела „Читалня” или „Свободен дом” и сам четял на висок глас на своите съграждани клиенти последните новини по църковния въпрос, който по това време бил в разгара си, и други по-любопитни новости.
----------------------------------------------------------------

След като имат църква и училище, нашите прадеди са почувствали остра необходимост от „съборно място, където да се четата и слушат писмата от Цариград”, защото „известията, наставленията от Цариград трябваше да се знаят от всичките граждани.”
---------------------------------------------------------------------

Добре, че все още се намират хора с възрожденски дух, които не позволяват традицията да прекъсва, а свеща да угасне.

Повече от похвална е инициативата за подготвеното издание, посветено на този български феномен - читлището, както и на тържеството по този повод.

възрожденските ни читалища и тяхната деятелност е трогателна... Особено на фона на съвремието...