Блогрол
1. сайт на интернет обществото "Де зората"
2. Най-големият и авторитетен литературен сайт
3. сайтът на в. "Застраховател прес"
4. медиапул
5. Още един литературен сайт
6. сайтът на поетите с китара
7. поети с китара
8. в. "Стършел"
9. литературен сайт на хора с увреждания
10. Булат Окуджава
11. Общност на свободните хора
12. призив за спасяване на Червената църква
13. Уеб сайт на Славимир Генчев
2. Най-големият и авторитетен литературен сайт
3. сайтът на в. "Застраховател прес"
4. медиапул
5. Още един литературен сайт
6. сайтът на поетите с китара
7. поети с китара
8. в. "Стършел"
9. литературен сайт на хора с увреждания
10. Булат Окуджава
11. Общност на свободните хора
12. призив за спасяване на Червената църква
13. Уеб сайт на Славимир Генчев
Постинг
06.02 11:56 -
Моите факултети: За ACTA
Автор: parasol
Категория: Изкуство
Прочетен: 585 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.02 12:04
Прочетен: 585 Коментари: 4 Гласове:
21
Последна промяна: 06.02 12:04
За ACTA, интелектуалната собственост, авторските права и свободата
ACTA предизвика небивала поредица от актове и словоизлияния, съпроводени от безброй аргументи „за” и „против” (в повечето случаи обусловени от частни, лични, групови и дори себични интереси).
За мен обаче главният проблем е в откритата схватка между доста обтекаемото понятие „общи интереси” и личния, т.е. авторския, интерес.
За мен обаче главният проблем е в откритата схватка между доста обтекаемото понятие „общи интереси” и личния, т.е. авторския, интерес.
Не е ли доста странно, че хора, които доскоро, например, се оплакваха, че младите поколения не четели книги, а „висели” по цял ден в Интернет, изведнъж започнаха горещо да защитават свободното „сърфиране”? Свободното използване на чуждите постижения не накърнява ли правата на създателите му?
(Така навремето руснаците и целия соцлагер барабар с нас безсрамно, по комунистически, крадеше западните технологии и постижения, та западняците бяха принудени да предприемат съответни мерки и дори да въведат списъци като КОС/КОР, забраняващи износ от страна на западни фирми на определени технологии и иновации в страни от Ост блок.)
Освен това трябва да се прави и разлика между научно-технически постижения и художествени произведения по разбираеми причини.
--------------------------
(Така навремето руснаците и целия соцлагер барабар с нас безсрамно, по комунистически, крадеше западните технологии и постижения, та западняците бяха принудени да предприемат съответни мерки и дори да въведат списъци като КОС/КОР, забраняващи износ от страна на западни фирми на определени технологии и иновации в страни от Ост блок.)
Освен това трябва да се прави и разлика между научно-технически постижения и художествени произведения по разбираеми причини.
--------------------------
Сблъсъкът между интелектуален труд и собственост и използването му не е нов и може да се открие още в древността, но аз нямам намерение да отивам толкова назад във времето. Ще си помогна в случая с мислите на един велик просветител, който е истински поет на разума (наречен от Шлегел „непоетичния поет”) – Г.Е. Лесинг, от когото през 1979 г. изд. „Народна култура” издаде (в поредицата „Размисли”) едно томче с подбрани от различни негови творби и материали тезиси и разсъждения.
Лесинг е един от първите автори, които поставят проблема за възнаграждението на интелектуалния труд. Той е цитирал в интересуващите ме свои разсъждения думите на римския поет Хораций, който задавал риторичния въпрос: „Кой си дава парите за лоши книги?”, което достатъчно красноречиво показва, че книгите не са били безплатни, и то не само по времето на император Август.
.jpg)
Другият философ и просветтел, който ми дава някои насоки за размисъл, е мюсюлманският автор с етиопски произход от 8-9 в. Ал-Джахиз (наричан „Волтер на Изтока”), чиято „Книга на скъперниците” излезе също в изд. „Народна култура” през 1986 г.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Както се вижда от приложените факсимилета, Лесинг прави разграничение между собствеността и използването й, очевидно мотивиран от просветителските си нагласи.
Ал-Джахиз, от своя страна, поставя богатството над знанието, защото според него първото е предпоставка за второто, макар че, струва ми се, на определен етап от социалната еволюция те могат и да разменят местата си, когато знанието става източник на богатство. „Нима може да се приравнява онова, от което всички се нуждаят, с друго, без което някои хора могат да преживеят?”, пита риторично Ал-Джахиз.
Ал-Джахиз, от своя страна, поставя богатството над знанието, защото според него първото е предпоставка за второто, макар че, струва ми се, на определен етап от социалната еволюция те могат и да разменят местата си, когато знанието става източник на богатство. „Нима може да се приравнява онова, от което всички се нуждаят, с друго, без което някои хора могат да преживеят?”, пита риторично Ал-Джахиз.
Очевидно е, че е необходимо да се намери труден и динамичен баланс между плодовете на интелектуалния труд и онези, които го използват; ако е с цел те самите да увеличат познанията и опита си, за да го предадат на други , не мисля, че е някакво престъпление. Но ако го използват с откровено комерсиални цели, трябва да бъдат санкционирани. А за да има санкция, трябва да съществуват общовалидни и общоприети правила, които да посочват кога има нарушение и кога няма, както и в какви мащаби и форми се проявява.
Съдя по себе си: рубриката ми „Моите факултети” в parasol.blog.bg има за цел именно това – да посочи онези автори и книги, които са ми „отворили” очите, като същевременно дам възможност от този придобит мой опит и знания да се възползват максимален брой други хора, особено млади, които по една или друга причина не са прочели един или друг творец, а това само по себе си е пропуск. Нямам нищо против да бъда четен и дори цитиран, стига от това повече хора да могат да извлекат някаква полза.
В крайна сметка от (по)знанието могат да се ползват хора, които са подготвени, които вече имат някакви (по)знания. Очевидно е, че не всеки може да борави със знанието и да го (из)ползва. Неслучайно съм написал афоризъма, че откакто Прометей е дал огъня на хората, те непрекъснато предизвикват пожари.
В крайна сметка от (по)знанието могат да се ползват хора, които са подготвени, които вече имат някакви (по)знания. Очевидно е, че не всеки може да борави със знанието и да го (из)ползва. Неслучайно съм написал афоризъма, че откакто Прометей е дал огъня на хората, те непрекъснато предизвикват пожари.
Ножът е с две остриета, а медалът - две страни. Това не значи, че не трябва да се произвеждат и присъждат.
Съгласна! Защота трябва да има.
Истината е, че и сега съществуват правни норми и правата могат да бъдат защитени. Това обаче струва пари. А корпорациите, за които АКТА е съчинено, предпочитат да натресат разходите за следене в мрежата и съответно отговорността безплатно на провайдърите. Просто така им изнася икономически. Пък в нашата страна ще излезе и още един ефект - няма да се главоболят с неработещата съдебна система.
Сложен е проблемът и точно по тази причина подписването тихо и подмолно е чиста проба безобразие. Когато Петър Стоянов щеше да подписва Рамковата конвенция за малцинствата, в обществото се водиха дискусии поне половин година. Сега какво е това? Ще си дрънкаме пост фактум :(
цитирайИстината е, че и сега съществуват правни норми и правата могат да бъдат защитени. Това обаче струва пари. А корпорациите, за които АКТА е съчинено, предпочитат да натресат разходите за следене в мрежата и съответно отговорността безплатно на провайдърите. Просто така им изнася икономически. Пък в нашата страна ще излезе и още един ефект - няма да се главоболят с неработещата съдебна система.
Сложен е проблемът и точно по тази причина подписването тихо и подмолно е чиста проба безобразие. Когато Петър Стоянов щеше да подписва Рамковата конвенция за малцинствата, в обществото се водиха дискусии поне половин година. Сега какво е това? Ще си дрънкаме пост фактум :(
2.
parasol -
Много точно посочваш болното място - прехвърляне на топката и друг да вади кестените от жарта.
06.02 21:33
06.02 21:33
4aiotgluhar4e написа:
Съгласна! Защота трябва да има.
Истината е, че и сега съществуват правни норми и правата могат да бъдат защитени. Това обаче струва пари. А корпорациите, за които АКТА е съчинено, предпочитат да натресат разходите за следене в мрежата и съответно отговорността безплатно на провайдърите. Просто така им изнася икономически. Пък в нашата страна ще излезе и още един ефект - няма да се главоболят с неработещата съдебна система.
Сложен е проблемът и точно по тази причина подписването тихо и подмолно е чиста проба безобразие. Когато Петър Стоянов щеше да подписва Рамковата конвенция за малцинствата, в обществото се водиха дискусии поне половин година. Сега какво е това? Ще си дрънкаме пост фактум :(
Истината е, че и сега съществуват правни норми и правата могат да бъдат защитени. Това обаче струва пари. А корпорациите, за които АКТА е съчинено, предпочитат да натресат разходите за следене в мрежата и съответно отговорността безплатно на провайдърите. Просто така им изнася икономически. Пък в нашата страна ще излезе и още един ефект - няма да се главоболят с неработещата съдебна система.
Сложен е проблемът и точно по тази причина подписването тихо и подмолно е чиста проба безобразие. Когато Петър Стоянов щеше да подписва Рамковата конвенция за малцинствата, в обществото се водиха дискусии поне половин година. Сега какво е това? Ще си дрънкаме пост фактум :(
Всеки се нуждае от средства за съществуване, но не всеки има способности за интелектуален труд. Натрапеният уж в името на копачите марксизъм ИГНОРИРА НАПЪЛНО интелектуалния труд и го поставя в подчинение на прищевките и капризите на копачите, решени да раздават акъл уж в името на "светлото бъдеще".
цитирай
4.
parasol -
Комисарят по културата "Луначарски" казвал, че всеки обущар бил сто пъти по-ценен от
07.02 09:22
07.02 09:22
vmir написа:
Всеки се нуждае от средства за съществуване, но не всеки има способности за интелектуален труд. Натрапеният уж в името на копачите марксизъм ИГНОРИРА НАПЪЛНО интелектуалния труд и го поставя в подчинение на прищевките и капризите на копачите, решени да раздават акъл уж в името на "светлото бъдеще".
Пушкин, защото обущарят можел да обуе стотици хора, а Пушкин - да задоволи прищенките на малцина. Гиди червени боклуци, гиди. (((((
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
